„И ние панагюрци сме затворени по домовете си през тези дни. Разбрахме, че няма да може да се празнува годишнината от Априлското въстание. Това се случва за пръв път в следосвобожденската ни история. Но всеки българин в сърцето си ще чества подвига на Априлци. Нашите сегашни трудности са несравними с тяхната борба и саможертва в една безнадеждна ситуация.

Искам да споделя нещо от спомените на моя прадядо Найден Дринов, основател на Революционния комитет в Панагюрище и член на Военния съвет и на Привременното правителство на България”, пише Теменуга Станкова и допълва: „Благодаря на панагюрските младежи, както и на кмета инж. Белишки, че се погрижиха за паметника на Маньово Бърдо”.

„Още на 20 априлий сутринта тайната полиция на комитета в Панагюрище донесе на тоя последния, че пазарджишкия кол-агасъ Ахмед ага тръгнал от Пазарджик за Панагюрище с доста конни стражари и че не направо вървял, а през селата, та дошъл и с. Баня, отдето писал на панагюрския жител — стар чорбаджия и туркофил — Стоян Цуцеков да отиде при него в село Баня с цел, види се, първо да разбере от него и да разпланират как и кои трябва да се заловят — но Цуцеков отказал да отиде, като отговорил, че бил болен. Същия ден на 20-ий по обед, мене се обади от полицията турска, че Ахмед ага кол-агасъ тая вечер ще бъде в Панагюрище, та да наредя да пренощува в нашия хан, загдето бил определил мюдюрина панагюрски.
Веднага свиках комитета на събрание по тоя въпрос и като взехме напредвид донесението от тайната полиция за Ахмед ага, че е в Баня, а след това съобщава се, че той щял да доде в Панагюрище, и то да слезне на нашия хан, дето никога този полицейски чиновник, когато е доходил в Панагюрище, не е слизал… то додохме да се убедим, че той иде с мисия да дири и да лови нещо по въстанието, и затова комитета взе решение и натовари стотника Иван Хорчов да приготви своята чета, която да бъде на крак, щото при пристигането на Ахмел ага ако се арестува някой човек, веднага четата да блокира нашия хан, да залови и арестува Ахмед ага със заптиетата му… Ако не искат да се предадат, то да бъдат изгорени живи в ханът и с това да се обяви въстанието.
Когато вече това всичко се нареди и когато с нетърпение чакахме гостенина да пристигне в града и преговаряхме как ще го посрещаме и бяхме вече натръпнали, че сме на прага на въстанието, което чакахме като упоени, ето че пристигна от Копривщица пратеник с писмо от Тодор Каблешков, с което се казва, че техният Неджиб дошъл на 19 априлий в градът и арестувал няколко души от членовете на комитета, затова той, Каблешков, вместо да отиде в конака, гдето бил викан, събрал няколко юнаци, нападнал конака да лови Неджиб ага и провъзгласил въстанието. Това известие завари нас в Панагюрище, както казах по-горе в същото положение, с тая само разлика, че техния колагасъ дошъл у тях по-рано от нашия Ахмед ага в Панагюрище.
В същата минута всички, които бяхме при Бенковски, когато се донесе писмото Каблешково, в домът на Иван Тутев, гдето бяха и някои от комисарите по изработването на плана, се поздравихме и разцелувахме и веднага въстанието се обяви с изгърмяването на няколко вистрела и след това с черковните камбани.“

/Из спомените на Найден Дринов/

Oborishte.bg

Сподели с приятели