„Спомен за (НЕ)забравените”, такова название даде на поредната си самостоятелна изложба художникът Нистор Хаинов. Тя беше открита на 5-ти ноември, в централното фоайе на Театър Дом-паметник.

Живописната изложба е посветена на български творци от ХХ век, останали пренебрегнати от нашето време. „Спомен за (НЕ)забравените“ ни „запознава“ наново с тези дванадесет личности, чийто дух витае и до днес в българското изкуство – Драган Тенев, Веселин Ханчев, Елена Карамихайлова, Григор Вачков, Владимир Димитров – Майстора, Андрей Николов, Йордан Радичков, Николай Гяуров, Апостол Карамитев, Панчо Владигеров, Невена Коканова и Радой Ралин.

Културното събитие откри изпълняващата длъжността кмет на община Панагюрище Галина Матанова. „Посланието, което определя най-добре Нистор е всеобхватност на посланията към нас, зрителите. И днес, той пробужда не само сетивността ни, пробужда и желанието ни да разсъждаваме върху посланията чрез неговото изкуство. Проектът на Нистор свързва два други творчески проекта на община Панагюрище. С изложбата му днес ние формално приключваме „Дни на духовността” и същевременно е първата крачка към втория проект „Изкуство с панагюрски дъх. Изкуство от местните общности и за местните общности”. Радвам се, че чрез своята активна гражданска позиция пробужда нашата мисъл, готовността ни отново да се върнем към личностите от портретите и да ги почувстваме чрез картините, които е създал. Нистор е много повече от художник! Той е и обществен възпитател, готов да окаже подкрепа на деца, които имат нужда от нея, лично е ангажиран в много обществени проекти”, каза г-жа Матанова.

Букетът с цветя бе за съпругата на Нистор, Гинка, която неизменно го подкрепя във всичките му начинания, а художника получи в дар бутилка вино.

Хаинов благодари на всички, уважили събитието и допълни:„Фактът, че толкова много хора са дошли да видят само 12 картини ме изпълва с надежда за изкуството и хъс за повече работа”. Художникът сподели с присъстващите свои мисли, вълнували го по време на 10-дневната работа, времето, в което създал картините от изложбата.”Идеята за изложбата ми дойде, когато се замислих, че ако всеки започне да прави своята собствена среда по-добра, по-възпитана, по-мислеща, в крайна сметка по-човечна с това, с което се чувства най-силен, то тогава света около нас би станал по-добър. Една от причините за лошотията в нашия свят е забравата на добрите примери. Ние обикновено се сещаме за титаните от нашето минало тогава, когато трябва да се напомпаме с патриотарщина, а не просто по човешки , без излишен патос да си спомним за доброто, живяло до нас. Тези картини са всъщност моят плах опит да се съхрани и възстанови спомена за това, че голямото изкуство го е имало преди нас, и то най-вече преди нас. Тези хора бяха бяха разпознаваеми заради социални мрежи, а заради голямото си изкуство, то ги правеше велики, а те го правеха непреходно. Те никога не стоеха в тръпнещо очакване на поредния лайк и туит, а просто пишеха, музицираха, влизаха в роля, рисуваха, знаейки, че мислите, кодирани в творбите им ще бъдат разбрани от хиляди мислещи хора. Днес не можем да си представим как така без телевизия, без интернет и телефони един човек става разпознаваем в цял свят, благодарение само на делата си, изразени в картини, книги, песни и театрални роли. Всъщност отговорът е много лесен, геният, затова е гений, защото чрез изкуството си владее времето и пространството. Нещо повече, той е самото време и пространство! Зададох си въпроса, кое всъщност обединява всички тези хора? Стигнах до един съвсем обикновен, за някои прозаичен отговор – скромността, тази, която днес ни е толкова чужда, и която ние почти не познаваме като човешко качество. Егото непрекъснато ни говори и казва, а ние му вярваме, че всичко започва и свършва с нас. Преди нас просто нищо не е имало, а поколението след нас предварително го дамгосваме като загубено. Философията на тези хора беше различна, те знаеха, че стъпват на здравите корени на своите предци, и същевременно даваха насока за развитие на поколението след себе си, но никога не слагаха себе си в центъра на събитията. Днес, ние забравихме, че само утрето започва от днес, че вчера също е било утре, че не ние сме семето и солта на земята, че светът ще го има и след нас, а ние просто трябва да оставим добра диря в него. В наше време ние започнахме да си създаваме и почитаме изкуствени великани, а забравихме великаните на изкуството. Ако с тези картини успях да върна поне малко от ореола на тези титани на мисълта, словото, перото,  четката и музиката, то значи съм успял в начинанието си към незабрава на хората от златното съкровище на българското изкуство”, каза Хаинов.

Присъстващите разгледаха с интерес творбите на художника и вдигнаха наздравица за негово здраве и творческо вдъхновение.

Изложбата ще остане във фоайето на Театър Дом-паметник в продължение на един месец. Портретите могат да бъдат закупени, при интерес може да се свържете с художника. Четири от платната вече са откупени, уточни Хаинов, това са портретите на Йордан Радичков, Панчо Владигеров, Радой Ралин и Владимир Димитров-Майстора.

Oborishte.bg  

Сподели с приятели