Тържествено отбелязахме 1 май. Вижте словото на панагюрския кмет Никола Белишки

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева беше официален гост на тържествата в Панагюрище по повод честването на 140-та годишнина от избухването на Априлското въстание тази вечер. Националният митинг-заря, който се провежда по традиция на 1 май вечерта, започна в 20:30 часа. Председателят на Народното събрание прие строя на тържествената заря-проверка на историческия площад „20-ти април“.

Кметът на община Панагюрище Никола Белишки произнесе силно и емоционално слово. Не съществуват „митът Батак“, „митът Панагюрище“, „митът турско робство“, каза в заредената си с много патриотизъм реч панагюрският кмет, говорейки за подвига и решимостта на предците ни, изковали нашата свобода. „Всяка година на площада отново възкръсват имената им, звучат клетвените им слова, които няма да бъдат забравени. Те не могат да бъдат забравени, кръвта на героите никога няма да попие в земята, защото тя тупти в нашите сърца“, каза Белишки. „Българи, време е вече за нашия Великден, българи, време е вече да бъдем едно, защото ние сме земя на вярата, на словото, на несломимия дух“, каза още панагюрският кмет.

След словото си кметът Белишки даде думата и на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. „Отново сме тук, за да погледнем към историята, към едно събитие, в което българският народ тръгна към своето спасение“, каза в речта си Цачева.

С едноминутно мълчание и коленичене беше почетена паметта на жертвите от Априлското въстание. Впечатляваща заря сложи край на тържественото отбелязване.

Ето и словото на кмета Никола Белишки от 1 май:

Христос Воскресе,

Христос Воскресе из мъртвите, за да ни покаже, че единствения път към Спасението е белязан от Вярата, изминат с Любов в сърцето и увенчан от саможертвата за другите.

Този път на Спасението и Възкресението на България преди 140 години изминаха нашите деди, чийто подвиг сме тук, за да почетем днес.

Пролет било. Миришело на младост, на младост и на живот. Луда пролет. Безумно млади апостоли разоравали недрата на българската душа – пет века поена с мъка и гнет. И сеели. Сеели с целия си младежки устрем, с още детската си вяра в чудеса, сеели с барутни слова семената на Надеждата и Свободата.

Пролет било. И в онзи Априлий народът се стягал за Възкресение -пет века чакано. За градеж се събирали стопаните -да градят общо дело, своя Държава, българска. Момците продавали ризите си, за да си купят пушки, момите везали знамена вместо чеиз. И пеели песни, но не за любов, а за друг огън – по-голям, по-силен. Тяхната клада. Тяхната Голгота. По кървавия път към тази клада вървели заедно и хората на Словото, и хората на меча. Така и изгорели, заедно – и сиромасите и първенците, и учителите и неуките, и свещениците, и поетите, голобради съзаклятници и вехти войводи, беловласи старци и невръстни отрочета.

Пепелища, калдъръми от човешки глави и пантеони от кости. И безсмъртие. Безсмъртие за делото им – защото ни има нас, днес, тук. Безсмъртие за душите им, защото жертваха себе си за Вяра и за Отечество. Безсмъртие за имената им, защото ние ги помним и ги повтаряме с децата ни. Всичко това ни кара да бъдем длъжни към тяхната памет, която не търпи двуличие, която не понася „политически коректните изказвания“, защото ние тук, в Панагюрище имаме една тежка и страшна приказка, и тя е продължение на клетвеното „Свобода или смърт“. Тя гласи: „В Средна гора, среден път няма“.

Всяка година, на този площад, отново възкръсват събитията от Април 1876 година. И ние сме тук с открити сърца, защото за нас няма две истини –  едната уж „за пред хората“, а другата за лична употреба.

Някому удобни, а може би и добре платени уж политици, уж историци, уж философи, общественици се опитват да говорят за „мита Батак“, за „мита Панагюрище“, за „мита турско робство“.

Това, което се случи през Април 1876 година…Времето отдалечава тези събития, но приближава и все по-силно от тук звучи техния отзвук. Защото клетвените думи и тежките послания, които ги имаше и в Кървавото писмо и на знамето на Райна Княгиня, тези думи, кънтели на Оборище и увековечени в Записките на Захарий Стоянов, те никога няма да позволят на народната памет тази епопея да бъде превърната в мит. Тези, които наричат Април 1876 година „мит“, натрапват ни, че „турското робството“ е „литературен термин“, че „присъствие“ , „съвместното съжителство“ – това са научни термини. Кой ще ги помни тях след 10 или 20 години? „Удобните“ народът ги наказва със забрава. Но имената на Райна Княгиня, на Георги Бенковски, на Павел Бобеков, на поп Грую Бански, на хилядите загинали  за  Отечеството и за Вярата – те никога няма да бъдат забравени. Те са ярко и перманентно записани в народната ни памет.

Ние помним!

Защото тази свещена земя и кръвта в нея никога няма да бъде забравена. Тази кръв никога няма да попие в земята, защото тя тупти в милиони сърца. Тупти в сърцата, там, където има истински българи – в Тракия,  в Мизия, Македония, Добруджа и във всяко кътче на света, където живеят българи.

Българи,

Време е! Нашият Великден е! В цялата ни хилядолетна история имало е моменти, когато нямали сме държава, но Народът български го е имало и го има пак! Падали сме, ставали сме, давили са ни в реки от кръв. Но пак ни има! Тук сме!

Пролет е! Великден е! Българи, време е вече да бъдем Едно! Защото няма тъма, нито пожар, които са по-силни от нашата Вяра, от българското Слово и българския Дух! Длъжни сме заради предците ни. Длъжни сме, заради децата ни! Длъжни сме, за да пребъде българския род!

Да живей Панагюрище!

Бог да пази България!

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn