Фотодокументална изложба „Молитва за България” беше открита в Исторически музей – Панагюрище. Сред експонатите е черешово топче, изработено от Стоил Финджеков

На паметната дата 20 април, в Исторически музей – Панагюрище беше открита фотодокументалната изложба „Молитва за България”, посветена на Стоил Финджеков – Топчията.

Автори на изложбата са историкът Георги Керкеняков и художникът Манол Панчовски.

Събитието откри историкът Ирина Ботева, главен уредник в музея с думите:” Днес е 20 април! Денят, в който през съдбовната 1876 година избухна Априлското въстание. Денят, в който българският народ заяви, че иска свобода и възстановяване на българската държава.

Априлската епопея записа с кървави букви имената на героите. Сред тях е и Стоил Финджеков – „бедното момче” от Панагюрище, както сам пише за себе си, което отиде да търси прехрана в Цариград, научи занаят, научи се „български да чете и пише”, върна се в родния си град и се включи с цялото си сърце, с цялата си душа в Априлското въстание.

С вярната си служба към делото, с мъжеството си, Стоил Финджеков заслужи признанието на въстаниците. Затова преди да се гърми с черешовия топ те се обръщат към него с молба да произнесе молитва. В Молитвата си за България Стоил Финджеков изразява жаждата за свобода и готовността за саможертва:

„… О, боже, освети ни нас и нашето слабо оръжие и топа да бъде страшен, и въстанието… Милостиви боже, молим твоята сила небесна да бъде с нас, като сме приели тази голяма народна работа. А ние слаби, а врага ни – силен… Молим ти се, боже, бъди с нас, дай ни сила, неустрашима от човешки враг в отечеството ни. Милостиви боже, с твоята сила напред ще вървим срещу врага, с име божие ще победим и изгоним турчин – бог да царува у нас.“

Не е случаен фактът, че главният ръководител на въстанието Георги Бенковски на фона на горящо Панагюрище му казва: „Не бой се, топчи. Твоят топ гърмя на баира срещу султана. Той ще гърми по цяла Европа и ще донесе за нас свобода.” Историческите събития от последващите години доказаха неговите думи.”

Историкът Георги Керкеняков сподели с присъстващите свои мисли, които са го вълнували, запознавайки се с живота и делото на Стоил Финджеков, и които са били повод за създаването на тази изложба:

„Виновник за свободата ни. Това заглавие напълно подхожда за героя от нашия разказ. Той е деец на политическото ни Възраждане, когато се съзиждат национални ценности и добродетели морална основа на напредъка на Третата българска държава.  Самоопределя се като „Аз, Стоил Финджеков – Топчията”. Неговият „Аз” заслужава да бъде  предмет на изследване на народопсихолози, които да напишат нова „Оптимистична теория на българския народ”!!!

„Баш топчията” на въстанието, както го нарича Бенковски, е дълбоко осъзнал своята мисия. Последователно я следва при конструиране на оръдието. Непоколебим е когато от Маньово бърдо стреля с него срещу настъпващите турски войски. Много преди да бъдат създадени военни устави на българската войска и представи за войнска доблест, макар и ранен,той потегля с ръце своя топ, за да го спаси  и „ да не стане роб”!

Автентичната снимка на такъв топ, направена след Освобождението, документира оръдейния разчет на ветераните топчии Стоил Финджеков и Атанас Узунов. С тях е и конският впряг, така както е теглено оръдието от позиция на позиция по време на Априлското въстание. Заснетото дървено оръдие удивително наподобява панагюрското черешово топче, донесено от турците в Одринския затвор след потушаването на въстанието. Имено то е показано на жителите на Истамбул. „Кираз топу”, както турските вестници тогава наричат черешовото топче, било „изработено от твърдо дърво, здраво стегнато с  железни обръчи”.

Един от най-ценните експонати в изложбата е  художествено изработена реплика на черешово топче, което на 20 април 1945 г. неговите дъщери Парашкева Петрова Стоилова и Рада Илиева Калоянова подаряват на музея в Панагюрище, съхранявано във фонда на къща музей „Райна Княгиня”.

В него старият дърводелец е  вложил цялата си душа и сърце, изразявайки  преклонението си към делото на съратниците си от Априлското въстание. Това е завършен образ на идеята, която той носи през годините. След този дарителски акт традицията излиза от семейно родовия кръг и се превръща в национално достояние. Така собствено притежание се отдава „На ползу роду” –  гражданска  позиция достойна за уважение и преклонение”, каза Керкеняков и припомни посланията на дарителската им воля:

От все сърце и душа подаряваме това малко дървено топче, изработено преди няколко десетилетия от собствената ръка на покойния ни баща – Стоил Стоянов Финджеков, бивш жител на гр. Панагюрище, автор на черешовото топче и един от виновниците за свободата на днешна и бъдеща силна, независима и демократична България.

Нека това топче да блести като брилянт, не само в музея ни, но и в цяла България.

Нека бъдещите поколения не забравят, че в 1876 г. покойният ни баща, заедно с черешовото топче се е сражавал срещу петвековния тиранин за извоюването на днешната ни свобода, която ще трябва да пазим като зеницата на окото си от всяко посегателство, докато свят светува.

Днес сто години след смъртта на Стоил Финджеков традицията е продължена във времето. Членовете от РК „Традиция – Стоил Финджеков” в Панагюрище подчиняват цялата си дейност на девиза „Народ, който помни своето минало, има настояще и бъдеще!” Те помнят Ботевската му молитва за България и се грижат за паметния знак, поставен от тях на едноименната улица в града, запълвайки празнотата от неизвестния му гроб.

Присъстващите на събитието разгледаха с интерес изложбата, която освен макета на черешовото топче, изработено от Стоил Финджеков  включваше още оръжие от фонда на Исторически музей-Панагюрище, пресъздаващо  въоръжението на въстаниците по време на Априлското въстание, документи на Стоил Финджеков, неговите записки, от където историците черпят  информация за живота му, много снимки.

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn