Минната дейност е съвместима и с други отрасли на икономиката. Потвърждение на това Българска минно-геоложка камара представя във втория филм от поредицата с обективна информация за реалното състояние на минерално-суровинната индустрия на България. В него биопроизводители от гр. Панагюрище разказват своите успешни истории, които са ги утвърдили като качествени производители на биосертифицирана продукция, идваща от изконно минен регион.
БМГК събра част от личните разкази за това как са стартирали своя екологичен бизнес хора от изконно минен регион, какъвто е община Панагюрище.
„Представените реални истории на истински хора, развиващи биоземеделие в минни региони, са доказателство за успешното устойчиво развитие както на земеделския, така и на минния бранш. Чрез тях по категоричен начин се доказва, че минната индустрия не „задушава“ други бизнеси, с които споделя обща територия. Това са част от примерите за съвместно развитие на минна и друга индустрия. Това е модел за успешна реализация на икономическия потенциал на даден регион в пълна степен.“ – каза при представяне на второто видео от инициативата на БМГК изпълнителният директор на Камарата инж. Иван Андреев.

Реалните истории на биопроизводители

Отличен пример за развито биоземеделие е община Панагюрище. И това се случва точно на същата територия, на която от години се добива злато и други благородни метали. По данни на Българската асоциация биопродукти това е едно от местата с най-много сертифицирани био-производители у нас.

Във видеото /видеото за биоземеделието и мините е достъпно в Канала на БМГК в YouTube – тук/ от свое име говорят биоземеделците Веселина Ралчева, Петър Дерменджиев и Пенка Бобекова от гр. Панагюрище.

„Биологичното земеделие в Панагюрище започна от нашата фирма. Ние бяхме първите биологично сертифицирани производители. Сега в Панагюрище има над 20 биологични производители. Над 15 000 декара са биологично сертифицираните площи.
17 години по-късно, ние вече гледаме по биологичен начин над 15 различни култури, като се променят през годините. Правим си подборът, което е задължително за биологичното производство. Ние произвеждаме около 10 до 20 килограма биологично розово масло и до 1-1,5 тона биологично лавандулово масло. А също така биологични шипки, картофи, тикви, лимец, кориандър, грах, овес, зърнени култури, ръж. Различни култури, които редуваме в сеитбо-оборота всяка година.“

 Веселина Ралчева, биологичен производител на етерични масла от гр. Панагюрище

„Искам да опровергая схващането и мнението, че минната индустрия е несъвместима с био-производството. Като за пример мога да посоча, че четири от моите най-големи имоти се намират в непосредствена близост до границите на минното предприятие. Така че, тригодишната ми практика и издадени сертификати от сертифициращата фирма „Балкан Биосерт“ доказват на практика възможностите да се развива ефективно биологично земеделие в тези райони. Културите, които обработвам и засявам са осем вида, като обработвам 800 декара площи.“

Петър Дерменджиев, биологичен производител на зърнени култури, био-зеленчуци и етерични масла от гр. Панагюрище

„Имахме наследствено лозе на баща ми и сме ходили с тях да помагаме. След това възстановиха земите и взехме 5 след това 10, след това 15 декара наследствени земи. И засадихме градина 2000 г., от които 10 декара ябълки, 2 декара сливи, 2 декара круши и около тях се появиха парчета рози. Няколко парчета по два декара и така станахме сравнително големи.“

Пенка Бобекова, биопроизводител от гр. Панагюрище

Успехът на биофермерството мотивира Пенка Бобекова да се възползва от възможностите, които дава селският туризъм. В резултат с евросредства тя обновява построената преди близо 150 години от прадядо й семейна къща.

„Къщата е малка, с три стаи, но пък е уютно и побира достатъчно. Три семейства могат да направят отдих. Рекламираме се през букинга. Напоследък и чужденци., което много ни радва. Посетиха ни английски студенти, гръцки студенти. Последната резервация е от японци, което пък направо ни хвърли в шах. Защото езикът им е японски не знаем как ще се разбираме с тях за една седмица през август. Може би трябваше да дойдат през май за да видят розобера. Защото розоберът отнема поне един месец време.“ – споделя Пенка Бобекова.

В началото на месец април БМГК стартира инициатива, основана изцяло на фактите и на експертизата, в т.ч. и научна, по специализирани въпроси на минерално-суровинната индустрия. Камарата очерта три основни мита, с които браншът се сблъсква в своята комуникация с различни групи от българското общество. Първият мит беше, че минната индустрия на подкрепя общините, на чиято територия оперира. Вторият – за невъзможността за развитие на земеделие или дори на биоземеделие в близост до мина. А третият – за технологичното ниво на бранша – предстои да бъде разбит с подготвеното ново видео през идващите седмици.

БМГК продължава с инициативата да показва реалните факти за минната дейност и аргументи за ползите от нея.

Oborishte.bg

Сподели с приятели