
103 години от рождението на „Продавача на надежда“ Джани Родари
На 23 октомври се навършват 103 години от рождението на един от най-добрите писатели в света за деца и непораснали възрастни. Продавачът на надежда смята, че „няма нищо по-прекрасно на този свят от смеха на дете… И ако един ден всички деца без изключение биха се разсмели изведнъж, това би бил велик ден”.
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
(Превод от италиански – Валери Петров)
Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малкия град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му – хлебар по професия – умира, когато Джани е само на 9 години. Джани и двамата му братя Чезаре и Марио израстват в родното село на майка си – Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава.
Първо италиански език в семейството на богати евреи, а по-късно става и начален учител в местните селски училища. Бързо се превръща в любимец на децата, на които с вдъхновение и страст разкрива света на изкуството. Богатото му въображение и любов към историите правят учебните часове интересни и нестандартни.
През 1939 г. Родари посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано, но светът се намира в навечерието на Втората световна война и се налага да преустанови обучението си. Още в началото на войната, заради недоброто си здравословно състояние, той е освободен от военна служба. Започва работа в местната администрация и става член на управляващата в Италия фашистка партия на Мусолини. Във войната загиват двама негови приятели, а брат му е изпратен в концлагер от режима. Това коренно преобръща идейните му възгледи, застава срещу фашизма и се включва в Съпротивата.
От 1948 г. Родари работи като журналист в комунистическия вестник „Унита” и отделя все повече внимание на онова, което ще се окаже негово призвание и най-ценен талант – писането за деца. Става популярен в страната си с публикациите в издателство „Еинауди”. Неговата фантазия е храна за творчеството на много способни илюстратори, като Раул Вердини, Бруно Мунари, работилите в театъра Габриеле Луцати и Франческо Алтан. По сюжетите от произведенията му дори се организират изложби. Стремежът да покаже реалността чрез детски приказки, ражда стихосбирката „Книжка със смешни стихотворения”, публикувана през 1951 г.
Родари е от малкото писатели, които умеят да привличат еднакво успешно както децата, така и възрастните. Неговото обаяние и успехът му сред малките читатели се дължат може би на това, че той не се стреми да се нагажда към тяхното виждане за света, а черпи вдъхновение от своето, неподкупно и по детски чисто въображение с едничката цел да помогне на детето да се огледа около себе си и да намери своето място във вселената на възрастните. Той притежава и рядкото умение да внуши и изгради, единствено посредством думите, контакт между детето читател и изконните човешки ценности. На пръв поглед изглежда, че творчеството му е посветено изцяло на децата, но това не е така. В него отделя значително място и на трудовия човек, независимо от неговата професия – пожарникар, миньор, рибар…Тези хора са положителни герои, предимно в поезията на автора, и индиректно учат малкия читател на обич и уважение към труда.
През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.
През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.
Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.
Oborishte.bg