103 години от рождението на „Продавача на надежда“ Джани Родари

На 23 октомври се навършват 103 години от рождението на един от най-добрите писатели в света за деца и непораснали възрастни. Продавачът на надежда смята, че „няма нищо по-прекрасно на този свят от смеха на дете… И ако един ден всички деца без изключение биха се разсмели изведнъж, това би бил велик ден”.

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

Надежда. Надежда за всички.

 

Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!“

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

 

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

(Превод от италиански – Валери Петров)

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малкия град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му – хлебар по професия – умира, когато Джани е само на 9 години. Джани и двамата му братя Чезаре и Марио израстват в родното село на майка си – Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава.

Първо италиански език в семейството на богати евреи, а по-късно става и начален учител в местните селски училища. Бързо се превръща в любимец на децата, на които с вдъхновение и страст разкрива света на изкуството. Богатото му въображение и любов към историите правят учебните часове интересни и нестандартни.

През 1939 г. Родари посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано, но светът се намира в навечерието на Втората световна война и се налага да преустанови обучението си. Още в началото на войната, заради недоброто си здравословно състояние, той е освободен от военна служба. Започва работа в местната администрация и става член на управляващата в Италия фашистка партия на Мусолини. Във войната загиват двама негови приятели, а брат му е изпратен в концлагер от режима. Това коренно преобръща идейните му възгледи, застава срещу фашизма и се включва в Съпротивата.

От 1948 г. Родари работи като журналист в комунистическия вестник „Унита” и отделя все повече внимание на онова, което ще се окаже негово призвание и най-ценен талант – писането за деца. Става популярен в страната си с публикациите в издателство „Еинауди”. Неговата фантазия е храна за творчеството на много способни илюстратори, като Раул Вердини, Бруно Мунари, работилите в театъра Габриеле Луцати и Франческо Алтан. По сюжетите от произведенията му  дори се организират изложби. Стремежът да покаже реалността чрез детски приказки, ражда стихосбирката „Книжка със смешни стихотворения”, публикувана през 1951 г.

Родари е от малкото писатели, които умеят да привличат еднакво успешно както децата, така и възрастните. Неговото обаяние и успехът му сред малките читатели се дължат може би на това, че той не се стреми да се нагажда към тяхното виждане за света, а черпи вдъхновение от своето, неподкупно и по детски чисто въображение с едничката цел да помогне на детето да се огледа около себе си и да намери своето място във вселената на възрастните. Той притежава и рядкото умение да внуши и изгради, единствено посредством думите, контакт между детето читател и изконните човешки ценности. На пръв поглед изглежда, че творчеството му е посветено изцяло на децата, но това не е така. В него отделя значително място и на трудовия човек, независимо от неговата професия – пожарникар, миньор, рибар…Тези хора са положителни герои, предимно в поезията на автора, и индиректно учат малкия читател на обич и уважение към труда.

През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn