Женските дружества възникват като културно-просветни организации през Възраждането. Необходимостта от появата на тези дружества е вследствие икономическите, социални, национални и културни процеси във възрожденското общество. Поставя се началото за приобщаване на българската жена към идеите на новото време, а именно нейното духовно, културно и обществено издигане. Обръща се повече внимание на девическото образование и се увеличава броят на образованите момичета. Част от тях стават учителки в родните си места, а други започват да се занимават с обществена и публицистична дейност.

През 60-те години на XIX век се оформя малка група образовани жени, носители на новите виждания, разполагащи с време и достатъчно средства, които стават инициатори и организатори на женското движение. Задачите, които си поставят женските организации са свързани със създаването и поддържането на девически училища, подпомагане на талантливи девойки да получат по-високо образование в други населени места или в чужбина, създаване на неделни училища и библиотеки.

В началото на 1873 година жените в Панагюрище учредяват женска дружина „Надежда“ и девическа „Китка“. Свидетелство за подкрепата, която получават панагюрки за това начинание, намираме на страниците на вестник „Право” от 11 юни 1873 година. В дописка на Павел Бобеков, активен читалищен деец в Панагюрище, четем: „Мили сестри, дано жаркостта, готовността и съгласието, които показахте със съставянето на това благонадеждно дружество, не угаснат никога във вашите сърца. Следвайте, мили сестри, в похвалното си предприятие за доброто на градецът ни и в чест и слава Българский народ.”

Женско дружество „Надежда” е учредено на 25 февруари 1873 година. Изработени са устав и правилник, които регламентират целите и задачите на дружеството, и способите за тяхното осъществяване. Също така се определят броят и правомощията на настоятелките, редът за провеждане на общите и годишни събрания, финансови въпроси и редица други. Патронен празник на дружеството е Благовещение – 25 март, когато се провежда общо годишно събрание и се избира ново настоятелство.

Първото настоятелство на женско дружество „Надежда” е съставено от шест жени, като ръководните длъжности са дублирани: Председателка – г-жа Петра Ст. Дедева, нейна помощница г-жа Стояна Кр. х. Манчева; Съкровищница – г-жа Дела С. х. Кирилова, нейна помощница г-жа Анна С. Дойкина; Писарка – Г-жа Стояна Зах. Койчева, нейна помощница г-жа Мария Ив. Джуджева.

В Протокол от 2 декември 1887 г. от Протоколната книга на дружеството е отбелязано, че за председателка е избрана Райна Попгеоргиева Футекова, вече по мъж Дипчева. Последно нейното име като председател се споменава през 1892 г., когато семейството се премества в Пловдив.

Членовете на дружеството са разделени на две групи. Основатели, които наброяват 30 души за първата година и внасят в дружествената каса една лира. Другата група са посетителите, 77 души за първата година, които са задължени да внасят не по-малко от 15 гроша годишно, но всички са с равни права.

Настоятелството провежда заседания в първия неделен ден от месеца, а събранията са всяка неделя от седем до девет и половина следобед. Първият един час е предназначен за неделно училище, а останалото време за сказки, изнасяни от местни лектори, свързани с възпитанието, нравствеността, хигиената и др. Със средствата, които се събират в дружествената каса са подпомагани бедни жени и ученици. В протоколната и приходно-разходна книги на женско дружество „Надежда” откриваме сведения в тази насока.

През март 1873 година настоятелството купува „8 букварчета, мастилници и писалчета”, които раздава на бедни деца. На заседание от 11 май 1875 година се взима решение да се купи платно и да се ушият ризи за някои бедни момичета, а на 4 август – „да се представи

„Добродетел и злоба” за в полза на сиромашките девойки в училището“. Един месец по-късно, във връзка с новата учебна година, дружеството купува учебници за бедни деца. Грижата за сираци или бедни ученички се изразява и в единичните парични помощи, които настоятелството им раздава в периода 1873 – 1876 година.

Един път седмично членове на настоятелството посещават и надзирават работата на учителките в девическото училище. След годишните изпити, през 1873 година, женската дружина раздава 5 буквара и 1 бащин език на отличилите се ученички. Отделят се средства за обогатяване на дружествената библиотека. Направен е абонамент за вестник „Левант Таймс” и списанията „Пчелица”, „Училище”, „Читалище” и „Ружица”, закупуват се книги.

Женската дружина разполага със собствен валчест печат, форма, която е по-рядко срещана през Възраждането. Той носи информация за годината на учредяването – 1873 и името на дружеството – „Надежда“, изписано в центъра.

След обявяване на въстанието от 20 април 1876 г. и последвалия му погром женската дружина прекратява своята дейност. Въпреки изживения ужас, болка и скръб духът на панагюрката остава непречупен. През месец април 1879 г. Мария Коджабащева, Ц. П. Шопова, М. П. Ракова и П.С. Дедева сформират ново настоятелство, което се заема с възстановяване дейността на дружеството. На 26 март следващата година се провежда общо събрание, на което е избрано ново настоятелство с председател Иваница Изографска /Цвята Зографска/. Възобновяват се неделното училище за възрастни и забавачницата за малки деца. Всяка неделя се изнасят беседи свързани с възпитанието, практически съвети по физика, химия, хигиена и др. Продължава подпомагането на бедни семейства със средства и закупуването на учебници за бедните деца.

През 1912 г. дружество „Надежда“ открива трапезария, организира забави, томболи и събира помощи. По време на Първата световна война (1914-1918 г.), трапезарията осигурява прехраната на над 300 деца от войнишки семейства. Събират се средства за подпомагане на дружеството „Червен кръст“. Отпуска 100 лева – помощ за закупуване на пиано в града. През 1924 г. дружество „Надежда“ дава заемообразно на панагюрското читалище 10 000 лева.

Широкообхватна е дейността на женско дружество „Надежда“ през годините. Всички членове, независимо от социалното си положение и образование, са работили заедно и безвъзмездно за духовното и културно развитие на панагюрската общност.

Ирина Конова-уредник в Исторически музей – Панагюрище

Oborishte.bg

Сподели с приятели