173 години от рождението на Христо Ботев

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Живее само 28 години, но остава в националната памет както с гениалното си творчество, така и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Младият Христо Ботев завършва през 1863 г. калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу български чорбаджии и турската власт, след което е принуден да напусне Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, една зима живее заедно с Левски.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. За конспиративна революционна дейност е изпратен на два пъти във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган „Свобода”. Пише статии и дописки, под негова редакция излиза новият орган на течението на „младите” – в. „Знаме“. През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
Когато чува за преждевременното начало на Априлското въстание, бърза да събере чета, на която става войвода. На 16 май в Гюргево четата се качва на кораба „Радецки“ и на следващата сутрин Ботев принуждава капитана да спре на българския бряг. Начело с войводата си, четниците, наброяващи около 200 човека, слизат на брега край Козлодуй, целуват родната българска земя и се кълнат във вярност на революцията до смърт. По пътя към Балкана, въпреки големите надежди, че ще вдигне на масово въстание местните хора, четата остава без подкрепа. Започват тежки боеве с преследващите я турски потери. На 20 май (2 юни по нов стил) 1876 г. е последният бой с редовна турска войска край връх Околчица. Привечер, в близка долчинка, ненадеен куршум пронизва Ботев.
След Освобождението Христо Ботев бързо се превръща в един от най-неоспоримите национални авторитети и светини на българския дух.

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn