180 г. от рождението на панагюреца Захари Койчев, член на Привременното правителство

Панагюрище дава на България много заслужили дейци, имената на които ще се носят от уста на уста, докато съществува българската държава.
Сред видните дейци на Априлското въстание е и Захари Койчев, известен с благородния си характер. Роден е на 03 юли 1836 г. в Панагюрище. Малко е писано за този човек, но и това, което е писано за него, го издига като една голяма нравствена личност, обхващаща всички човешки добродетели. Баща му Събо Койчев е бил богат търговец-абаджия и един от първенците на града. Къщата на Събо е била на два етажа и Горната чаршия и била отворена за бедни и богати. Всички получавали помощ или съвет от Чорбаджи Събо.
Когато Захари поотраства, баща му го изпраща на училище. Получил е образование в родния си град и завършва третокласно тогава училище. След като завършил, започнал да се занимава с търговия, което го наредила сред заможните панагюрци. Той имал особени заслуги за културното развитие на града като един от основателите на читалище „Виделина“ през 1865 г. и е третият негов председател след Петър Карапетров и Филип Щърбанов. Към революционното дело се приобщава още при идванията на Левски в Панагюрище.
След идването на Бенковски в Панагюрище, Захари Койчев е избран за член на Приготвителния комитет. Взема много дейно участие в подготовката на въстанието, като включва в конспирацията и своята съпруга. В последните дни преди 20 април 1876 г. Райна Попгеоргиева продължава работата си по извезването на главното въстаническо знаме в неговия дом. Сам той, макар да е противник на неограничените, дадени на апостолите от делегатите на Оборище, полага много успешни усилия да се изгладят противоречията между Бенковски и Панагюрския комитет.
При обявяване на въстанието е избран за член на Военния съвет и Привременното правителство и взима лично участие в сраженията около Панагюрище. След погрома е заловен и затворен в Пловдив. Освободен е от амнистията през 1876 г.
През м. януари 1878 г. е избран в председателството на Старейшинския съвет, след като руските войски освобождават града.
Заемал е отговорни длъжности и в Пазарджик, където умира през 1906 г.

Владислав Влайков

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn