190-годишнината от рождението на Димитър Павлов Кокльов бе отбелязана днес в село Оборище.

Групата по художествено слово при местното НЧ „СВ. Св. Кирил Методий-1912“ изнесе кратка програма.

Венци и цветя бяха поднесени пред паметника на една от най – колоритните личности на село Мечка от името на кмета на Община Панагюрище Никола Белишки, председателя на Общински съвет Христо Калоянов, Кметство село Оборище, НЧ“Св. СВ. Кирил и Методий-1912″, ЦДГ „Мечо Пух“, пенсионерски клуб „Златна есен“ и от признателното население.

Роден е в с. Мечка на 25 октомври 1830г. Познат като здравеняк, русокос младеж,потомствен певец и гайдарджия. Участието му с песен и свирня във всички общоселски веселби и семейни празници го поставят в центъра на общественото мнение. Тези му изяви в едно с неговите нравствени добродетели и откритото противостоене на турския поробител, го превръщат в естествен лидер на хората тук.

Познат и признат като такъв, той е сред онези свои земляци, който първи се включват в народната борба на Бенковски. За нея той залага своя и живота на близките си, не жали имот и сили, за да се завърти колелото на историята и България да се изтръгне от задушаващата прегръдка на османският феодализъм и деспотизъм. Тази обществена – политическа позиция го нарежда сред най последователните националреволюционерски, който Бенковски повежда в борбата с поробителите. Ето защо още през нощта 8 февруари 1876г. Малката дружина от верни на делото с гайдарджийска мелодия и песен към с. Мечка крачат войводата , поп Груйо Атанас Калаян, Стоян Пъков, Орчо войвода, Илия Делийски, Крайчо Самоходов и Димитър Кокльов.

На 31 март 1876г. Пред Бенковски в черквата на селото водени от Колевия комитет, 400мъже влизат в революционно съзаклятие. От този момент нататък, с помощта на мечани Войводата има реална представа за силата, която стои зад него. На тях апостолите разчитат за подготовката и организацията на Оборищенския парламент. Историческа чест да бъде негови домакини се пада на мечани, организирани и представени от Димитър Коклев.

Къде сме, бре Кокльо, къде ни залута!

Тук белия свят ли е пак…

Дано да ни бъде молитвата чута

през тоя преплетен букак…

Улучил си място от сгодно по-сгодно-

то сякаш самата гора

за нашето Първо Велико Народно

таила е тия недра…

Тук искам на люде сговорни и сити

да тупат сърцата в едно!

Разбра мелничарю, помисляй за пити-

от бяло, уханно брашно!

Над буйни огньове да клокат казани,

на пресен курбан да дъхти…

А зорката стража- и пиле да хване,

неканено щом прелети!

Дотук да пристъпя потайна пътечка-

и тоя кахър ще е ваш…

Вий, мечени горди-ех, майка му мечка!

В сърцето ми влязохте баш!…

Oborishte.bg

Сподели с приятели