193 години от рождението на Димитър Кокльов беше отбелязана в село Оборище. В навечерието на годишнината пред паметника на една от най – колоритните личности на село Мечка бяха поднесени венци и цветя от името на „Асарел- Медет“ АД, местното читалище и от признателното население.

Роден е в с. Мечка на 25 октомври 1830г. Познат като здравеняк, русокос младеж,потомствен певец и гайдарджия. Участието му с песен и свирня във всички общоселски веселби и семейни празници го поставят в центъра на общественото мнение. Тези му изяви в едно с неговите нравствени добродетели и откритото противостоене на турския поробител, го превръщат в естествен лидер на хората тук.
Познат и признат като такъв, той е сред онези свои земляци, който първи се включват в народната борба на Бенковски. За нея той залага своя и живота на близките си, не жали имот и сили, за да се завърти колелото на историята и България да се изтръгне от задушаващата прегръдка на османският феодализъм и деспотизъм. Тази обществена – политическа позиция го нарежда сред най последователните националреволюционерски, който Бенковски повежда в борбата с поробителите. Ето защо още през нощта 8 февруари 1876г. Малката дружина от верни на делото с гайдарджийска мелодия и песен към с. Мечка крачат войводата , поп Груйо Атанас Калаян, Стоян Пъков, Орчо войвода, Илия Делийски, Крайчо Самоходов и Димитър Кокльов.
На 31 март 1876г. Пред Бенковски в черквата на селото водени от Колевия комитет, 400 мъже влизат в революционно съзаклятие. От този момент нататък, с помощта на мечани Войводата има реална представа за силата, която стои зад него. На тях апостолите разчитат за подготовката и организацията на Оборищенския парламент. Историческа чест да бъде негови домакини се пада на мечани, организирани и представени от Димитър Кокльов.

Къде сме, бре Кокльо, къде ни залута!
Тук белия свят ли е пак…
Дано да ни бъде молитвата чута
през тоя преплетен букак…

Улучил си място от сгодно по-сгодно-
то сякаш самата гора
за нашето Първо Велико Народно
таила е тия недра…

Тук искам на люде сговорни и сити
да тупат сърцата в едно!
Разбра мелничарю, помисляй за пити-
от бяло, уханно брашно!

Над буйни огньове да клокат казани,
на пресен курбан да дъхти…
А зорката стража- и пиле да хване,
неканено щом прелети!

Дотук да пристъпя потайна пътечка-
и тоя кахър ще е ваш…
Вий, мечени горди-ех, майка му мечка!
В сърцето ми влязохте баш!…

Oborishte.bg

Сподели с приятели