40 години археологически проучвания на крепостта Красен, бяха събрани във фотодокументална изложба
Панагюрският край съхранява богато археологическо наследство, това потвърди и фотодокументалната изложба „40 години археологически проучвания на крепостта Красен”, която беше открита в Исторически музей-Панагюрище на 28 октомври. Събитието бе в рамките на Дните на духовността, посветени на будителството, които инициира Община Панагюрище.
„Работата на крепостта е свързана с десетки съдби и житейски преживявания на редица хора , взели участие в разкопките и проучванията на крепостта. Целта на тази изложба е да покаже моменти от тези проучвания, воденето на документация, представянето на откритите материали, както и тяхното публикуване пред обществеността”, каза в началото на културното събитие археологът Васил Кацаров, уредник в Исторически музей – Панагюрище, който заедно с художника Манол Панчовски са автори на експозицията.
Директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов изказа задоволството си от това, че системните проучвания на крепостта Красен имат 40-годишен юбилей.„Това е един юбилей, който би трябвало да празнува цялото Средногорие, защото тогава започва една ритмичност при провеждането на археологически разкопки и проучвания в района на същинска Средна гора. Радостно е , когато човек може да види плодовете на своя труд”, подчерта директорът на културната институция.По време на проучванията на Средновековна крепост Красен са минали много хора, каза доц. Шопов и открои сред тях имената на Димитър Топтанов, първият ръководител на разкопките , Андрей Меламед, доц.д-р Бони Петрунова , настоящ заместник министър на културата, доц. д-р Валери Григоров, дългогодишният директор на Исторически музей – Панагюрище Георги Абдулов, човекът , който е в ръководството на екипа за проучванията на крепостта през всичките 40 години.
„Тази изложба е един край с продължение.Нека за в бъдеще хората да могат да се радват на този обект, защото там има изключителните дадености средновековна крепост Красен да се превърне в една много добра туристическа дестинация”, пожела доц. Шопов.
С нескрито вълнение историкът Георги Абдулов разказа за началото на разкопките , за хората работили там, откритите находки, значимостта на крепостта Красен, на която той до ден днешен продължава да ходи.”Всички хора, които са работили на крепостта Красен са показали своята съвет и сила. Те са го завещали на поколенията, със същата сила и хъс да продължат да се докосват до нашето минало, за да го оставят на следващите поколения”, каза Абдулов.
По един увлекателен , достъпен и интересен начин ръководителят на разкопките доц.д-р Валери Григоров, от Националния археологически институт с музей – София показа чрез мултимедийна презентация по-важните акценти от дългогодишните проучвания на този впечатляващ обект .Крепостта Красен е най-голямата крепост в Централна Средна гора от епохата на късната античност и Средновековието. Провежданите от 1976 г. досега археологически проучвания позволяват да бъде открит този значителен военен, стопански, културен и административен център. Ранновизантийски и средновековен град-крепост Красен, който възниква през 4 век, е бил един от най-значимите градове в региона, тъй като е разполагал с гъсто жилищно застрояване, обширни подградия извън крепостта. В подножието на хълма, където е разположен Красен е открита една от най-старите църкви на Балканите. Красен е бил основен укрепен пункт поставен там от управлението на Юстиниан Велики, за да контролира пътя в долината на река Луда Яна.
„Отбелязвайки 40-годишнината от археологическите разкопки на крепостта Красен да отдадем почит на нейния първи изследовател Димитър Топтанов, който даде две десетилетия от своя живот за този обект. Посветих монографичното си издание за крепостта Красен на него. Другата голяма личност, свързана с тази крепост е Георги Абдулов. Без неговия ентусиазъм и неуморна работа, днес едва ли щяхме да повод да честваме тази годишнина”, подчерта доц. Григоров.Присъстващите в залата имаха възможност да зададат своите въпроси. След това разгледаха с интерес фотодокументалната изложба.
Oborishte.bg