Мечо Пух празнува 100-годишен юбилей
Днес Мечо Пух празнува 100-годишен юбилей. На 14 октомври 1926 г. излиза от печат първата книга с неговите приключения, разказани от Алън Александър Милн. Историята за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите й чупят всички рекорди в рамките на две години след първата й поява.
През 1966 г. се появява и първият филм на „Дисни“ с героите от Голямата гора. Късометражната лента има различен отзвук в САЩ и Англия – американците са очаровани, докато англичаните намират, че филмът омаловажава шедьовъра на Милн. През 1996 г. от „Дисни“ заявяват, че Мечо Пух е надминал по популярност всички други Дисни герои, с изключение на Мики Маус.
През 1914г. лейтенантът от канадската армия – Гари Коулбърн, купил за 20$ малко черно мече от ловец, който бил убил майка му. Коулбърн кръстил женското мече Уинипег, на името на родния си канадски град Уинипег (Манитоба, Канада). Мечето бързо се превърнало в любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и стигнало с тях чак до Великобритания – за целта било вкарано нелегално. В Англия войниците разбрали, че трябва да заминат за Франция и понеже не можели да вземат мечето със себе си, лейтенант Коулбърн го оставил в Лондонския зоопарк с уговорката, че когато се върне след няколко месеца, ще си го вземе. Там служителите започват да наричат мечето на галено Уини.
Истината е, че впоследствие Колбърн наистина се връща да си прибере зверчето, но вижда как посетителите и персоналът на зоопарка са се привързали към него и решава да им го остави.
По една вълшебна случайност, в този зоопарк често ходел и Кристофър Робин Милн – син на писателя Александър Милн. При едно от посещенията си, Кристофър Робин се запознава с Уини и така харесва мечето, че започва да посещава често зоопарка заради него. Понякога дори влизал в клетката му. Скоро Кристофър Робин сменя името на своето плюшено мече Едуард с това на Уини Пух, в чест на косматия си другар от зоологическата. Писателят Александър Милн се вдъхновява от приятелството на сина си и мечето и така създава любимата на всички ни история за Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Кенга и Йори.
Малки и големи не спираме да се забавляваме, цитираме и черпим от мъдростта на литературния герой Мечо Пух. Споделяме с Вас някои от тях:
„Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край.“
„Нещата, които ме правят различен, са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм.“
„Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем.“
„Как се пише любов? – попита Прасчо. – Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.“
„- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: – Така имат възможност да станат по-добри!“
„Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“
„Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“
„Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.“
„- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо. – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.“
„- Пух? – каза Прасчо. – Да! – отговори Пух. – Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…“
Oborishte.bg
